Етапи до постигане на динамичен баланс
До 4-годишна възраст детето трябва да се научи да насочва тялото си в дадена посока, а след това постепенно да е по-прецизно в движенията си, като напредва двата крака един до друг. На 4-годишна възраст детето може да ходи с единия крак пред другия на повърхност с ширина най-малко метър и половина.
На 6-годишна възраст детето е в състояние да ходи с единия крак пред другия (пета - пръсти) на повърхност поне с ширината на стъпалото му.
Психомоторно развитие
Психомоторното развитие на детето има генетични, двигателни и психологически основи.
Продукт може да окаже влияние върху психомоторното развитие на детето, ако действа на двигателното ниво.
Двигателното ниво включва няколко основни елемента: телесна проекция, динамична координация, равновесие, координация око-ръка, фина моторика и времево-пространствена ориентация.
Телесна проекция
Телесната проекция е представата, която детето има за своето тяло. Тя му позволява да има по-фин контрол върху движенията си и по-точно възприятие за тялото си. Първоначално то се изгражда от усещания и действия („усещане за тяло, тялото в движение“), преди да бъде представено и изобразено („представено тяло“, рисунка на човек).
Колкото повече детето действа, толкова по-прецизна става проекцията на тялото му.
Координация око-ръка
Координацията око-ръка включва действия, които позволяват на детето да се прицелва с цялото си тяло или с част от него - най-малките да следват траектория, след това се прицелват към големи предмети и цели с ръцете и краката, а след това и към все по-малки и по-малки цели до пълен контрол на движенията - писане, нанизване на топчета на връв и др.
Времево-пространствена ориентация
Времево-пространствената ориентация включва всичко, което ориентира детето във времето (преди/след, ритмични дейности, ден/нощ, сезон и др.) и пространството (отпред/отзад, горе/долу, ляво/дясно и др).
